Картата, на която цяло поколение играчи научи какво е 200/200 армия. Осем бази, безкрайни минерали и един център, за който всички се бият.
Не е нова карта. Ремейк е.
Оригиналът се казва The Hunters и идва още в основната директория с карти на StarCraft. На 9 октомври 1998 Blizzard пуска преработена версия като „карта на седмицата“ — същият терен, същите осем стартови позиции, но с драстично увеличени залежи. Тази версия е Big Game Hunters.
Промяната е малка на хартия и огромна на практика. Когато ресурсът престане да е ограничение, играта спира да е за икономика и става за производство, позиция и контрол на центъра.
Главна база на BGH срещу стандартна карта.
Naturals (естествените експанжъни) държат половината от тези количества. За сравнение: 15 петна по 20 000 са 300 000 минерала само в главната база — повече, отколкото средна игра изобщо изразходва.
Осемте бази са „стратегически сходни, но не еднакви“. Кликни позиция.
През центъра минават повечето пътища между базите. В 2v2, 3v3 и 4v4 контролът над него е решаващ: отборът, който го държи, не позволява на противника да събере сили на едно място и може да удари всеки играч поотделно. Мисли за центъра като за щаб, не като за експанжън.
Детайлът, който всеки вижда, но малцина си обясняват.
В центъра на картата има два гейзера и полукръг от минерали. На минимапа комбинацията изглежда като усмихнато лице — гейзерите са очите, минералната дъга е устата.
Ако построиш Command Center, Nexus или Hatchery по средата на ресурсите, сградата се появява точно там, където трябва да е носът.
От „карта за начинаещи“ до собствена сцена.
Защо половината сцена гледа на BGH отвисоко.